ЦВЕТАНА МАНЕВА: АКО ИСКАШ ЕДИН МЪЖ ОТНОВО ДА ДОЙДЕ ПРИ ТЕБ, НИКОГА НЕ ГО ПИТАЙ КЪДЕ ОТИВА И КОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ
През 1967 г. при едно от представленията на култовия спектакъл “Уестсайдска история” в Пловдив Цветана Манева едва не се обесва на сцената. Спасява я бързата реакция на колега. Тогава е само на 23 години.
… Цветана Манева е актьорско дете. Майка й Надежда е католичка, баща й Георги Манев играе дълги години на сцената на Пловдивския театър.
Но за разлика от много наследници на артистични фамилии при Цветана природата не си почива, а надгражда. И това тя безапелационно доказва на сцената и пред камерата.
Беше в тройката големи дами на българското кино и театър – заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева. Мисля, че на сцената Цветана е най-добрата.
Родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив. Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват” на Валери Петров. И въпреки вдишания сценичен прах, след което, казват, няма спасение от примамките на Мелпомена, абитуриентката Цветана се колебае между нея и Асклепий, бога на медицината.
В крайна сметка надделява ВИТИЗ. “Както лекарят премахва физическата болка, така изкуството облекчава душевните страдания”, обяснява избора си актрисата.
Комисията на театралния институт обаче безмилостно реже порива на амбициозната “майна”. Не харесва начина, по който произнася буквите “р” и “л”. Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа, която според тогавашната идеология е авангардът на българския народ в строителството на комунизма.
18-годишната девойка постъпва на работа в обувния завод “Петър Ченгелов”
и започва да прави кожени чанти
За това приключение тя казва: “Сблъсках се с хора, които са на “ти” с живота…”
През това време ходи и на уроци при пловдивския актьор Борис Михайлов и още на следващата година влиза в класа на проф. Моис Бениеш.
Като студентка дебютира в киното и познава първата (?) голяма любов в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият – бъдещият популярен мистър “Няма време”, водещ на предаването “Минута е много” по БНТ.
В киното дебютира още като студентка през 1962 г. в сериала на ГДР “Зеленото чудовище”. В първия епизод играе … кубинка. “Било е миманс, дори не си спомням за това участие”, обясни Манева.
През 1963 г. дебютира и в българското кино във филма “Калоян”. Тя е Деница – русо, красиво, с дълги плитки “момиче от народа”, което Калоян взема за своя лична прислужница. А може би и за още нещо, защото е убита от ревнивата съпруга на царя Чичек. Тя е куманка и Калоян се жени за нея, за да си гарантира опазването и сигурността на северната граница на България от куманите.
Когато е в последния курс на ВИТИЗ,
играе епизодична роля във филма “Най-дългата нощ”
Пак е руса и красива, дори и в униформа, но усмивката й не е невинна като при Деница от “Калоян”, защото е секретарка на германците.
През 1966 г. се дипломира във ВИТИЗ и се връща в родния Пловдив. Започва златното време на театъра там, особено след идеята да се отвори и младежка сцена. В града под тепетата се събира цял отбор млади и талантливи актьори, които нямат търпение да се докажат като професионални актьори. Тук са Тодор Колев, Катя Паскалева, Руси Чанев, Елена Райнова, Марин Янев, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Северина Тенева, Антон Горчев, Соня Маркова…
Стефан Данаилов също е в групата, но го избират за главната роля в “На всеки километър” и той не участва в спектаклите на младежката сцена.
Като пловдивчанка Цветана живее у дома си, но всички останали актьори са настанени в стара сграда на ул. “Густав Вайганд”. Помежду си го наричат общежитието и вътре тече неспирен купон. Постоянно идват и колеги и приятели от София – не се знае кой влиза, кой излиза.
Една вечер танците в стаята на Северина Тенева, която е над стаята на Тодор Колев, са толкова бурни, че таванът започва да се тресе. Къщата няма бетонна плоча, а е с т.нар. каратаван. Тодор Колев приживе твърдеше, че от танците при Северина амплитудата на плочата над стаята му била не по-малка от 10 см.
Той се качва както си е по пижама, за да направи забележка на Северина Тенева. Чука на вратата, отварят му и той вижда, че вътре има женско парти. Неочаквано Цветана Манева го грабва, мята го на леглото и
всички му се нахвърлят, като имитират изнасилване
“Голям майтап. Изпаднах в глупово положение. Те бяха десетина момичета на не повече от 23 години и всичките красиви, знойни мадами. Направиха ме за смях”, разказваше Тодор.
Цветана Манева става първата дама на Пловдивския театър. И то не само защото младото ято от талантливи актьори вече е безвъзвратно отлетяло – част от него в Пазарджик, друга част в София, а защото актрисата може да изиграе всякакви роли. По-голямата част от тях са емблематични и мечта за всяка актриса – Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана, Беатриче, Антигона, Лора Каравелова.
В киното публиката я забелязва истински във филма на Никола Петков “Автостоп” (1972). Тя е Момичето – готина късопола мацка, тръгнала на автостоп до морето и стигнала до бензиностанция, където работи Момчето (Николай Узунов).
Момичето пръска чар и сексапил, отракано е и умно, но Момчето е влюбено в своята Мацка. Понеже и двамата обичат театъра разиграват сцената на балкона в “Ромео и Жулиета”, но си разменят ролите.
С пловдивския журналист и писател Евгений Тодоров е свързано може би първото международно признание на актрисата Манева. Това става през 1973 г. във Варна по време на международния кинофестивал “Златна роза”.
Тодоров, млад журналист в местния вестник “Комсомолска искра”, прави интервю с големия руски режисьор Сергей Герасимов. Той казва, че за него голямото откритие на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе главната роля във филма на Бинка Желязкова “Последната дума”.
Младежкият вестник излиза с цяла страница за фестивала. След няколко месеца на купона след филмова премиера Тодоров кани Манева на танц. “А вие кой сте?” – пита актрисата в началото на танца. “Аз съм този, благодарение на когото думите на Герасимов за вашия талант излязоха във вестника…” “Четох”, усмихва се актрисата.
“Последната дума” е показан на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи колективна награда за най-добра женска роля. Разминава се с отличието, но пък Манева получава награда от Бинка Желязкова – “за първи път усетих киното като изкуство”.
След впечатляващата игра в “Последната дума” режисьорите не само започват да я канят все по-често, но и да й възлагат най-различни актьорски задачи.
Тя е Грейс в шпионския трилър на Методи Андонов “Голяма скука”, Дуса, прелъстителката на Иван Кондарев в едноименния двусериен филм на Никола Корабов, Екатерина Наумова в “Трудна любов”. За изпълнението си в него печели наградата за най-добра женска роля на Варненския кинофестивал през 1974 г.
В “Сватбите на Йоан Асен” Манева спасява от линч самия Стефан Данаилов,
готвен му от самия Коста Цонев. Според екстравагантно хрумване на режисьора Вили Цанков Коста, в ролята на Йоан Асен, трябва да изиграе една сцена чисто гол. И то пред очите на Цветана и около 40 млади дами от антуража на царския двор, събрани специално за тази сцена.
Коста Цонев отначало се дърпа, но Вили Цанков е безкомпромисен – това е изкуство! Щом е за изкуството, актьорът е готов на всякакви жертви. Сцената е следната. Цонев излиза дибидюс от бъчва с топла вода и пред камерата започва разговор с Българския патрирах (Иван Кондов). С лице към Коста и с гръб към камерата са и малко инфантилната унгарска принцеса Ана (Цветана Манева) и Бургундеца (Стефан Данаилов).
Коста Цонев излиза от бъчвата и вижда блясъка и усмивчицата в очите на Ламбо, който гризе устни, за да не прихне с глас. “Погледнах и Цеца Манева и май тя ме спаси, защото иначе щях да скоча и да го утрепя – пише Коста Цонев в автобиографичната си книга. – Цветана е голям професионалист, така се беше вживяла, че в очите й блеснаха сълзи…”
Пом.-режисьорка на филма не присъства на снимките и пита едно от момичетата: “Коста Цонев как беше?!” “О, най-обикновено нещо. Нищо забележително”, отговаря момичето. И тогава Коста Цонев го обзема съмнение дали Цветана Манева наистина толкова се вживява в ролята си, или се разплаква, когато вижда в такъв голям човек толкова малко нещо…
През 1975 г., Цветана Манева става заслужила артистка. Влиза от филм във филм – през 1976 г. излизат 2 филма с нейно участие, през 1977 г. – 4, през 1984 г. – 5, през 1985 г. – 6.
Цветана Манева е единствената българска актриса, която става театрална звезда в провинцията и после идва в София. Докато е в Пловдив, там е и режисьорът Любен Гройс. И днес мнозина познавачи на театралната история смятат, че големият шанс на Манева е да работи още в началото на кариерата си с този голям майстор на сценичното изкуство.
През 1971 г. новоназначеният директор на театър “София” Николина Томанова кани Цветана в трупата. Актрисата се съгласява, но няколко души от театъра пишат писмо до Тодор Живков, че не я искат в колектива. Томанова не смее да поеме риска и Манева се връща в родния си град.
