18-годишна млада българка: Спечелих 500 000, но не от лотария, а с учене и труд
Тя е с приятна външност, организирана, ученолюбива и подредена. Отговаря стегнато и ясно, без да изпада в излишни подробности.
Има солидни знания, с които е впечатлила ръководството на един от най-престижните университети за предприемачи в света – Бабсън колидж в Бостън. 18-годишната Мартина Гарабедян от Английската гимназия в Пловдив е първата българка, която спечели стипендия от 500 000 лева на фондация “Кроношпан”. Мина през сито от изпити, пребори стотици конкуренти от Централна и Източна Европа. Казва, че късметът среща подготвените. Тези пари реално няма да ги видя. Те отиват директно в университета за такси и издръжка по време на следването ми. Звучи сякаш съм търкала билети в националната лотария”, казва момичето, за което тези дни говори целият град.Българи масово се връщат от чужбина заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплатаНапоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си села, за да берат гъб…Jan 18 2019vijti.com
Съучениците я поздравяват и искрено ѝ се радват. Класната ѝ Анна Султанова е категорична, че успехът на абитуриентката е плод на собствените ѝ усилия и целенасоченост.
“Пет години ѝ преподавам български и литература. Никога не я чух да мрънка и да шикалкави. Наясно е със себе си. Имаше период, в който последователно я изпитвах, за да се уверя, че наистина е подготвена”, допълва учителката.
Убедена е, че в САЩ Мартина ще се справи успешно. Султанова смята, че момичето е избрало най-подходящото образование за себе си.
“Силата ѝ е в математиката. Съчиненията ѝ са стегнати и ясни. Никога не съм очаквала от нея да излезе литературен критик, макар да е племенница на Таня Петрова – една от най-добрите литераторки в Пловдив. Емоцията ѝ липсва, а за предприемачеството се изисква прагматизъм и хладнокръвие при вземане на решения. Точно тези качества Мартина притежава”, казва класната.
Първоначално ученичката смятала да учи архитектура, защото рисувала от малка. Още в I клас родителите я записали да посещава школата “Палитра”. Оттогава не е оставяла четката и боите.
“Рисуването ми е хоби и искам да ми остане такова. Наблягам на пейзажите, защото ми харесват”, разкрива тя. Всяка седмица в продължение на 10 г. посещавала школата, а в края на годината работите на всички курсисти се редели на изложба в народната библиотека “Иван Вазов”.
Но Мартина не била убедена, че ще стане втората Фрида Кало. Постепенно започнала да мисли за инженерство. Но и тази идея отминала. В гимназията станала председател на ученическия парламент. Започнала да организира събития с благотворителна насоченост. Така стигнала до извода, че иска да работи с хора. А това най-добре било застъпено в предприемачеството.
“Да, рисуването ми даде картинно мислене. Научи ме на креативност. Това е чудесна комбинация за един предприемач. Човек вижда кое стои естетически добре”, разсъждава тя. Била в XI клас, когато в училището пристигнало съобщение от фондация “Кроношпан”, че има възможност деца от цялата страна да участват в състезание за американско образование.
“Обсъдих го с родителите ми, които винаги са ме подкрепяли. И двамата са възпитаници на пловдивската Английска гимназия. Мама е банков служител, а баща ми има малък бизнес”, разкрива Мартина. Заела се сериозно с подготовката, след като твърдо решила, че ще продължи да учи в САЩ. На изпита по TОEFL изкарала 108 точки при максимални 120, а на SAT – 1470 при възможни 1600. Самата програма обаче имала и куп други изисквания – писане на есета и презентиране на дейностите, които е развивала.
Посветила миналото лято на четене и писане, тъй като срокът за кандидатстване бил 17 септември.
За фондацията трябвало да предостави есе, а за университета още две. В едното от тях развила тезата как късметът среща подготвения. Обяснила, че когато човек вложи всичките си усилия, остава възнаграден. Дори и да не успеел, трябвало да продължи да се бори, докато се справи. Другото есе до вуза развила по една мисъл на Хорхе Луис Борхес.
“Той е с приятели в пустинята, взема шепа пясък. Прави няколко крачки и го изпуска през пръстите. Приятелите го питат защо прави това, а той отговаря, че така променя пустинята. Моята теза беше, че животът е пустиня, но от човека зависи как ще намери своя оазис”, обяснява абитуриентката.
Именно с тези свои разсъждения надвила бясната конкуренция. Мястото било единствено. Мартина не знаела колко са кандидатствали на първия кръг. На последния допуснали общо 14 души, от тях 7 били от България.
Крайният победител била самата тя. Но окончателното решение било взето от Бабсън колидж. Това станало след събеседване с нея по скайпа. Деканите я питали с какво се занимава като председател на ученическия парламент. Отговорила им, че развива благотворителност.
На всеки коледен базар в кв. “Капана” продавали ръчно изработени картички, а събраните средства отивали в дом за деца. Питали я и за рисуването.
Самата Мартина определя себе си като комуникативен човек.
Правили игра в клас. Всеки си пишел името на лист, който минавал през съучениците. Напълно анонимно с по няколко прилагателни те правили характеристика на своя връстник. За нея написали, че е амбициозна, работлива, организирана. И това напълно отговаряло на нейните качества.
Твърди, че отделя достатъчно време, за да се подготвя за училище. Макар да има афинитет към математиката, не е изоставила никой друг предмет на по-заден план. Очертава се да завърши една от най-престижните гимназии в Пловдив с пълно отличие.
Сега усилено се готви за матурите. Макар да знае, че е приета в САЩ, тя е категорична, че трябва да ги издържи блестящо. Има по-голям брат на 26 г., който в момента прави докторантура в Щатите. Завършил там инженерство със стипендия.
“Смятам, че образованието в Америка е на много високо ниво. Но не означава, че като завърша, не трябва да се върна в България. Засега обаче ми предстои ново развитие и предпочитам да пропусна въпроса дали бих останала там, защото има много условности”, отклонява отговора тя.
Дава си сметка, че трудното тепърва предстои, но е готова за предизвикателствата.
“Винаги намирам време да излизам с приятели. Никога нищо не ми е липсвало. Ние сме сплотен клас, съучениците ми също постигат страхотни успехи. Все пак Английската е номер едно в Пловдив”, допълва Мартина.Не е за вярване, но цели 31% от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, други 21% се колебаятБългарската софтуерна индустрия започва кампания за привличане на желаещите да се завърнат в родинат…Dec 1 2018vijti.com
Източник: Коч
