Спомени от соца: Когато в НРБ го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше цели 76 лв.
Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лева. От нея освен данък общ доход се удържаха още ергенски данък, данък за самооблагане, членски внос за ОФ организацията и Комсомола. Е, имаше и безплатни неща – работехме безплатно в някои съботи, Димитровски, Ленински, безплатни бригади в помощ на селското стопанство и Народната република… Телефон ако искаш да имаш, трябваше 4 дни да копаеш траншеи за кабели. Кола или жилище ако искаш, трябваше да внесеш едни сериозни пари и да чакаш 15 години. Опашките по магазините също бяха безплатни – за капачки за буркани, захар, тоалетна хартия… каквото пуснат. Бананите и портокалите няма да споменавам, защото за тях се борехме само по Нова година.Спомени от соца: ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, а не просто магазинПо времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цял…May 9 2019vijti.com
Имаше само една партия БКП и една банка ДСК. Децата още от чавдарчета и пионерчета се задължаваха да събират и предават хартия и старо желязо, да работят на полето в текезесето, като берат грозде, събират цвекло и домати. Абе, както заяви другарят Тодор Живков – „социализЪмът“ си беше едно недоносче!
Спомени от соца: Днес говорим за демографска криза, а едно време държавата се грижеше истински за многодетните семейства
Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства.
В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.
Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв.
По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.
Петко Янков, с. Сомовит, ПлевенскоПо време на соца си купувахме салами, а трайността им беше едва три дниПрез 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей. Необходимостта от нови проду…May 7 2019vijti.com
