След тази история се запитвам: как съм оцелял в българското училище
Дарина Кацарова е написала този абсолютно смайващ текст за гимназиалното образование в Канада. Докато го четете, ще решите, че това е фантастична история, замислена с единствена цел да ви подразни и да ви накара да се почувствате зле, докато висите отегчено на родителската среща и слушате как учениците са невъзможни, училището изнемогва, дисциплината е отвъд контрол и някой е натрупал цели четири закъснения. Заслужава си да прочетете всеки ред!
Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133-то (руското) училище в София. Искам да вметна, че за тези 7 години научи цялата руска граматика наизуст, но не може да говори. Е, понякога сънуваше кошмари с падежи, но така е в името на образованието.Какви бяха учениците през 80-те години на миналия век: Откривате ли разлики? (СНИМКИ/ВИДЕО)Съвременните ученици нищо не знаят, едно време какви деца бяхме. Сега само зяпат в телефоните и пуша…Nov 30 2018vijti.com
След това завърши 8 клас в 7-ма гимназия (паралелка с английски и испански). Това беше образователният му опит преди да се преместим в Канада.
След преместването, една седмица преди началото на учебната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града (20 000 души население). Гимназията в Канада е от 9-ти до 12-ти клас. Една служителка ни даде да попълваме някакви формуляри и каза, че ще уведоми директора и ще се срещнем с него. Директорът ни покани, обяснихме какъв ни е случаят и той обясни, че Теди ще бъде записан в 10 клас, с набора си – тук тръгват на училище на 6 години. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година.
Директорът обясни също така, че в училището има съветници, към които децата се обръщат по всякакви въпроси. Извика съветника, който ще отговаря за него (не знам по колко деца на съветник се падат) и ни обясниха системата на обучение, която аз не вдянах веднага. Теди трябваше да си избере предметите, които иска да учи – ето това е нещото, което не можех да схвана в този момент. Откъде накъде ще избира ТОЙ? Както и да е, Теди и съветникът направиха програмата. Обясниха ни, че в 10 клас се държи изпит за грамотност, без който не може да се завърши. Който не го е взел, се явява на поправка в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и покани Теди се видят отново на следващия ден, в 14 часа, за да го разведе из училището лично. Гледах тъпо…
Накратко, системата на обучение е следната. За да завършат децата, трябва да имат 30 кредита и 40 часа общественополезен труд. Този труд се полага в банки за храна и дрехи, и организации за бедните. Часовете се изработват в такава схема, каквато учениците решат – могат да го направят когато преценят през тези 4 години, но накрая трябва да представят бележка, иначе не могат да завършат.
Естествено, на никого не му и хрумва да даде фалшива бележка. Всеки предмет е равен на 1 кредит. Има задължителни и избираеми предмети. Учениците трябва да вземат 18 кредита от задължителни предмети и 12 – от избираемите. Единствените предмети, които задължително се взимат всяка година, са английски и математика. Други задължителни, разпределени през годините, са например география, биология и т.н. Така се получава, че всеки семестър/срок децата учат различни неща – 4 предмета през първия семестър и 4 – през втория семестър.
Като едно добро дете, Теди си беше взел от България учебника по математика – да си припомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, след това с българския си учебник за 8 клас отишъл при съветника. Човекът разгледал учебника и му признал кредит по математика за 10 клас, а Теди взе нещо друго на нейно място. Много се смях на тази история. Да, вярно е, че в България материалът е много по-сложен!
В момента програмата на Теди за 11 клас е следната:
Първи семестър: Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език
Втори семестър: История, Международно право, Математика, Канадско право.
Освен предметите, които Теди си е избрал, има и всякакви други занимания. Ще напиша някои, които са екзотични за обикновена българска гимназия – personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music. Всичко това го има в България, разбира се, но в специализирани гимназии и техникуми, а тук всичко е така съчетано, че децата дори и в такъв малък град да имат достъп до всякакви интересни занимания. Има една особеност, която намирам за много разумна. Всички задължителни и голяма част от избираемите предмети имат 3 нива на сложност – essential level, applied level, academic level.
Първото ниво е за деца, които знаят, че след гимназия ще работят и не искат да учат повече. Второто е за деца, които искат да учат в колеж, а третото – за деца, които искат да учат в университет. Детето самичко избира кое ниво да учи.
Като цяло, тук я няма тази истерия ВСИЧКИ да са с висше образование – затова и децата спокойно си взимат по-ниските нива. В Канада заедно със студентстването се сдобиваш и с огромен заем, така че децата си правят сметката дали имат необходимите способности, тъй като в университета е много трудно и има риск да отпаднат. Друга особеност – тук няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се формира от 15% тест, другите проценти са от проекти, участие в дискусии, работа в екип и разни други неща. Работата в екип им е много важна – нещо, което беше трудно за Теди в началото, тъй като беше свикнал да работи изцяло самостоятелно. Отсъствия не се пишат. Всяко училище има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да ходи на училище по каквато и да е причина, оставяш съобщение кога и за колко време ще отсъства. Ако не се обадиш, получаваш съобщение, че детето ти не е в училище и трябва да натиснеш определен бутон, с който потвърждаваш, че си чул съобщението. Задължен си да върнеш обаждане в училището – с цел безопасност. Получаваш съобщение и ако детето е закъсняло за час. Когато дете е закъсняло, минава първо през главния офис, където получава една жълта бележка. Без нея не може да влезе в клас – така се следят закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви мерки. Практиката с уведомяването на родителя се прекратява, когато детето навърши 18 години. Часовете са по 75 минути, а междучасията – по 10 минути, като голямото междучасие е 1 час, за обяд. Започват в 8:40, като преди това пускат химна, който, както ми каза Теди, всеки ден е в различна версия – джаз, акапелно, хор и т.н. Училището приключва в 15:15.
Откриването на първия учебен ден се състои във физкултурния салон, където се събират всички. Освен мотивационните слова, е имало кратка програма, изпълнена от учителите, които са пели, свирили и танцували. На учениците им е прожектирано филмче със снимки на учителите сега и от времето, когато те самите са били в гимназия. За новите деветокласници е организирано специално въвеждане от екип от 50 ученици от горните класове (облечени с отличителни тениски), които се грижат за тях и им обясняват къде и какво се намира в училището. След това има кратки часове, които са за представяне учител на ученици и обратното. Правят игри за “разчупване на леда”. Като цяло, много ги харесват тези игри и ги използват навсякъде – на мен ми се виждат идиотски, но явно са ефективни.
Смартфоните се ползват, само ако учителят разреши с учебна цел (за интернет). Ако някой го ползва като телефон или без разрешение по време на час, апаратът се взима и му го връщат в края на учебния ден. Ако се случи два пъти, родител трябва да отиде да вземе телефона. Интернетът е ограничен, за да не могат децата да влизат в социалните мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, така че не е трудно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми каза, че библиотеката е доста посещавана, тъй като храненето там е разрешено (повечето си носят храна от вкъщи) и децата използват времето за обяда, за да могат успоредно с това да учат или да търсят нещо в интернет. Имат и принтери. Със свободен достъп, наредени на рафтовете, стоят айпади, и всеки си взима, ако има нужда за някой час, което се случва често. Не могат да се изнасят от училището и няма изчезнали.
Дете без компютър просто не може да си направи домашните. Училището си има система (както в университетите), а децата си имат ученически имейли и всички домашни се изпращат на имейла на съответния учител. В 10 клас по литература, например, са учили “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг. Теди ми разказа, че няма изпълнения “какво е искал да каже авторът”. Има “какво мислиш ти” и съответно няма грешен отговор.
Бялата дъска се използва рядко за писане и служи като екран, тъй като учителите преподават урока под формата на презентация на PowerPoint и учителят си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, с изключение на случаите, когато децата правят презентации (ползват Google Drive за всичко). Ако някое дете се притеснява да говори пред всички, я представя в обедната почивка само пред учителя. Учебници се ползват, ако и когато учителят прецени. В такъв случай учебниците и въобще литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и ако нещо не се върне, в края на годината ще получа любезно писмо да заплатя липсващото. Доколкото разбрах, учителят има свободата сам да прецени как ще преподава материала. С учебник, без учебник – негова си работа. Всички стаи са с различна подредба. Масите са в кръг, по диагонал, на чорчик – въобще, както му скимне на учителя, че му е удобно. Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи. Той ми разказа два случая на отстраняване.
Първият: бандата (или музикално-вокалната група) били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от училище.
Вторият: едно момче напсувало учителката и го отстранили за една седмица.
Това, което много впечатлило Теди, е, че когато се върнало момчето, учителката се държала с момчето все едно никога нищо не се е случвало.
Тъй като било точно преди изпитите за края на годината, учителката му предложила допълнителна помощ. Въобще, както Теди ми обяснява, учител да покаже лично отношение, като симпатия или ненавист, към определен ученик – това е нещо невиждано. Същото не може да каже за 7-мо училище, където от Теди знам, че обиди хвърчат както от учители към ученици, така и обратното. Теди харесва всичките си учители досега, казва, че са усмихнати, с чувство за хумор, винаги вмъкват шеги, когато преподават. Отношението е приятелско, но с дистанция.
Има отбори по всякакви спортове, включително фризби, моля ви се – имала и правила тази игра. Теди тренира футбол (нашия си) и ски бягане. С още 2 момчета от отбора по футбол ходят да помагат на женския отбор по футбол. Подбудите са ясни – 60 момичета били желаещите да тренират футбол. Теди беше записал нещо като физическо един семестър, та тогава всяка седмица са практикували различен спорт и така успя да пробва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и, разбира се, фризби. Имат и клубове по интереси, нещо като наште кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и т.н.
Има и гей клуб – за деца, които смятат че са гей. Там имат съветници – мъж и жена, с които се събират и обсъждат какви трудности срещат, как да реагират на дискриминация, такива неща… Има и интеграционна програма за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше снимки на децата и кратко обяснение.
Бях против да купуваме годишник, защото имаме един от руското училище, който се състоеше от снимки на класовете в класните стаи, снимки на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е, че го правят веднъж на пет или десет години. Тук се прави всяка година, но това, което ме впечатли, е че се прави изцяло от учениците. От идеите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните курсове. Например, всички снимки са направени от децата, които взимат кредити по фотография. Така годишникът става доста интересен и различен всяка година. Например, в тазгодишния има кратки интервюта на ученици за най-срамен момент и смешни колажи на учителите. Разбира се, има специално място за завършващите, както и снимки от всички събития, празници, балове.
Следващата седмица ще е Spirit week, в която един ден навсякъде по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички ходят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи (чисти) и т.н. В седмицата на Halloween и Коледа пак има всякакви забавни неща. Всичко това се организира от ученическия парламент, избран предишната година с избори. Синът ми каза, че този парламент се събира всеки петък, присъства и един учител и заедно мислят какво ще правят. Теди беше впечатлен, че и учителите участват активно и ако се вземе решение, че утре всички идват с пижами, то с пижами идват и учителите!
И въобще, моят Теди е толкова доволен и толкова му харесва училището тук, че след като ми разказа всичко това накрая каза: “Как съм оцелял в българско училище…”
*Това са лични впечатления – на мен и сина ми, от конкретно училище в Провинция Онтарио.Осиновена търновка си живее живота в Швейцария и въпреки всичко все още се пита защо биологичната й майка я е оставила33-годишната Милена Доърън е родена във Велико Търново и е осиновена още като бебе от дома за деца в…Nov 29 2018vijti.com
Източник: Учители
