Истини за соца: Вкусът „от едно време“
Няколко години, след като дойде демокрацията, се появиха носталгичните въпроси: Къде изчезнаха лимоновите резанки? А бисквитите „Златна есен“, а детските закуски, шоколадът „Крава“, бонбоните „Черноморец“? Отговорът дойде с тяхната повторна поява. Леката индустрия вкара носталгията в производствените мощности. Тези продукти се появиха отново и продължават да се продават в опаковки със същия дизайн, каквито ги помним от 60-те, 70-те и 80-те години. Без да сме го формулирали изрично, те са станали част от колективната ни памет. Или от неосъзнаваната ни обща памет за вкуса на соца. Липсата на избор и многообразие от онова време ни е събирала в една обща неизбежна близост. С други думи, всички сме опитвали тези артикули, помним вкуса им, можем да го разпознаем и да разпознаем през него част от личното си минало.
Истинското лице на соца или Туризъм по нашенски – „Бич може“ и Слънчака преди Какао бийч, мини ски и „Чук и гек“Социализмът може да сложи ръка на всичко – дори на нещо толкова приятно като почивката на хората. И …Nov 29 2018vijti.com
Срокът на годност на тези продукти се оказа по-дълъг от очакваното.
„Такива салами да има в Маями?“
Не можем да отречем качеството на колбасите от онези години, лишени от широко използвания сега натриев глутамат, чиято цел е да излъже небцето ни и да ни накара да си мислим, че в салама, който ядем, наистина има месо. По онова време рецептурникът по БДС е задължителен и се спазва педантично. В поделенията на мастодонта “Родопа” в големите градове на практика под едно наименование се произвеждат абсолютно идентични колбаси. Липсата на Е-та все пак си има и недостатъци – кренвиршите започваха да „лепят“ в хладилника на втория-третия ден, Хамбургският, Телешкият и Камчията издържаха до 4 дни.
Поколенията от онова време все още си спомнят за вкуса на „Хамбургски”, „Камчия”, „Телешки”, „Дебарцини”, наденици „Свинска варена”, „Средногорска”, „Асеница”, саламите „Бургас”, „Мургаш”, „Деликатесен”, луканка „Карлово” и „Панагюрска”, салам „Странджа”. Хубавите и трайни луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси бяха дефицитна стока, която се появяваше в търговската мрежа от време на време и най-вече по празници. На колбасите от най-ниския ценови клас народът даде името „Кучешка радост”.Вкусът и качеството на колбасите вдъхнови поета Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос „Такива салами да има в Маями?“.
Млякото и млечните продукти
Сладките изкушения
Всяко поколение деца в България, израснало по времето на социализма, може да бъде квалифицирано според любимия си шоколад. За родените през 60-те общата памет и вкус сочат култовия фин млечен шоколад със снимката на софийско кафяво говедо. Шоколадът нямаше име, но всички го знаеха като „Крава“. За времето си – смазващо голям и вкусен. Следващото поколение от 70-те израсна с малките шоколадчета „Кума Лиса“ и този със съветското олимпийско мече Миша. След това беше здравословният „Феро“, шоколадчетата с пеперуди и кораби и т.н. Докато накрая швейцарската „Милка“ изяде нашата „Крава“ и социализмът си отиде.
Кафето
Произходът на кафето чертае картата на социалистическата солидарност с революциите в далечни страни – виетнамско, никарагуанско, анголско. Обикновеният потребител на кафе директно зависи от политическите отношения на БКП със съответната страна – производител на кафе. Повече революция – повече внос на кафе. Дори „турското кафе е анголско“ според надпис в сладкарница от онова време.Луксозните варианти кафе бяха бразилското и колумбийското. Заместители: ръжено, леблебия, Инка.
Студената „безалкохолна“ война
Появата на култовата бутилка с кока-кола с надпис на кирилица е едно малко чудо. Капиталистическата напитка, от която американската армия губела боеспособността си, според един от най-разпространените официални слухове, започва да се бутилира в България след 1965г. на основата на вносни материали – екстракт за кока-кола. Разбира се, в силно контролирани количества. В същото време родното производство, подобно на това в останалите социалистически страни, продължава да изпробва на пазара различни заместители на тази марка. Най-популярните у нас са кооп-кола и сън-кола. Предполага се, без кофеин, тъй като няма как да се извлече от горената захар, чийто горчиво-сладък вкус преобладава в тези кавъри. Един от най-популярните коктейли на 60-те и 70-те е кока-кола с коняк, известен и под името „манджа“.
„Пийте само швепс“ – логото, което помним от началото на 80-те. Първи лъскави плакати, имаше дори и музикален рефрен. Излишен харч за реклама, защото алтернативата е сайдер или алтай. Най-популярен си остана швепсът „Златен портокал“, въпреки популярния слух, че го правят от тиква. Спомените продават
Днес български и чужди предприемачи използват популярността на култовите за времето си сладки и солени изкушения, за да наложат нови поизлъскани брандове със същото име. Такъв е случаят, например, с бисквитите „Златна есен”. По щандовете могат да се срещнат различни опаковки на различни производители, но всичките претендиращи да са притежатели на името, което продава заради спомените. Самите бисквити се произвеждат от 1982 г. под шапката на СО „Българска захар“.
След промените, когато фабриките заживяват свой живот, за оригинален производител претендират едновременно „Българска захар 2002“ АД, Долна Митрополия и „Ломска захар“. Резултатът е кутии, върху които пише „Оригинал”. КЗК отсъди през 2006 г. в полза на „Българска захар 2002”, а конкурентът беше глобен. Опитите да се използва разпознаваемостта на бисквитите обаче не спират и днес. Лом отговаря на удара и днес в промоционални брошури на вериги магазини можете да срещнете името „Златен сезон”.Любимият детски шоколад на днешните възрастни „Кума Лиса” също живее нов живот. Производителят обаче е българското подразделение на Нестле. Компанията умело разпространява шоколада под слогана „Нашето детство”. Производствената база пък е също толкова култовият завод „Малчика” в София. А съживяването на легендата „Кума Лиса” е търсен ефект и емоционален флирт с потребителите. Същото се отнася и за легендарния шоколад „LZ” Подобен ход направиха Крафт Фуудс, които купиха шоколадовата фабрика в Своге през 1993 г., и правят познатия десерт „Република”.Част от по-новата ни история са бисквитите „Еверест”, създадени през 1986 г., две години след като първият българин покорява едноименния връх. Произвежда ги „Победа” Бургас. Техни са още бисквитите „Закуска” и „Чаени”, бонбоните „Черноморец”. Компанията е основана през 1929 г.
Българските марки от времето на социализма, които още срещаме на рафтовете, далеч не се изчерпват с изброените примери.Фактът, че те не се радват на феноменални печалби, може би означава, че сантиментът не е най-доброто и единствено средство за продаване. Тази задача е особено трудна предвид изобилието от продукти и брандове, което липсваше по времето на соца. И най-вероятно осъвременените „Кума Лиса” или „Детска закуска” няма да са част от спомените на днешните деца.Повторната им поява в някогашните опаковки или в техни близки кавър версии подсказва за една успешна икономика на паметта и носталгията. Или за една успешна носталгия по икономиката на вкусния, но и ограничен избор.
Източник: flashnews.bg
60-годишна жена тъгува по соца: Ако мислите, че преди 1989 г. сме яли само хляб – бъркате. Ето доказателствата, че от глад не сме умиралиГледам снимките на безплатните закуски в училищата, чета дискусиите из интернет и съм просто ужасена…Nov 23 2018vijti.com
