Как да оцелея: Можем да понесем стотици удари и пак да оцелеем, но когато получим удар от любим човек, с години оставаме в калта

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Стоях до прозореца, наблюдавайки утихналия град. Отдавна се беше стъмнило и улицата пустееше. Тук-там под светлината на лампите виждах някой закъснял мъж да бърза с букет цветя. Някога и аз тичах да зарадвам любимата си с розите, които тя обожава. Колко години минаха оттогава! Още сме заедно, но вече не съм единственият мъж в живота й. И ако преди само аз се радвах на нежността и обожанието в очите й, сега съм просто любовник, доволен и на малкото подхвърлени трохи любов. И тази вечер тя не дойде. Щяхме да празнуваме имения й ден. Свещите на празнично украсената трапеза бавно догаряха, а храната отдавна загуби вкуса си. Нервно обикалях жилището, ослушвайки се при най-малкия шум, идващ откъм стълбището. Нямаше какво друго да правя, освен да чакам. При една от обиколките си се изправих срещу огледалото, взирайки се в образа, който ме наблюдаваше от там.
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com

Въпреки че гоня четиридесетака, не съм остарял. Косата ми е все така черна, а тялото ми още е изправено като на войник.
Изведнъж ми се стори, че дочувам стъпки – изтичах до вратата и погледнах през шпионката. Поредното разочарование. Отчаян се загледах в портрета на стената. Аз и тя. Тази дребна вещ разгърна в спомените ми историята на нашата връзка.
Любовта ни избухна преди повече от 20 години. По онова време и двамата бяхме прекалено млади и незрели. С Валерия се движехме в една компания. Спомням си, че когато я видях за първи път, си помислих, че не е нищо особено. Прекалено висока, с едър кокал, но ако човек се взреше в лицето й, оставаше очарован от блестящите й сини очи.

Останалите я наричаха Душевадката, защото умееше с мили думи да постига желаната цел. Върти, суче и вземе, че те убеди да й свириш по гайдата. Така постъпи и с мен: прави-струва и ме накара да загубя ума си по нея. Буквално я следвах по петите. Вярвах, че е по-умна и интелигентна от мен. Просто я обожавах. Но точно когато исках да й предложа брак, Валерия ме изненада с новината, че са я приели да учи педагогика. Опитах се да възразя, напомних й, че имаме общи планове за бъдещето, но тя ме убеди, че заминаването й нищо няма да промени. Ще продължава да ме обича. Повярвах й – ненапразно я наричаха Душевадката. Изминаха няколко месеца. Понякога ходех да я видя, а друг път тя идваше. Броях дните до поредната ни среща. Но веднъж, някъде към 22 ч, Валерия ми позвъни на домашния телефон и ме помоли да се видим възможно най-скоро.

Притесних се и още през уикенда тръгнах с първия влак. Със себе си носех букет рози. Тя ме чакаше на гарата. Изглеждаше смутена. Нямах търпение да ми разкаже какво се е случило. И там, още на гарата, докато пътниците се блъскаха в нас, научих, че ми е изневерила със свой колега. Било спонтанно. За една нощ, иначе нямала сериозни намерения към среднощния си ухажор. Не искала да има тайни между нас, затова сметнала, че е по-достойно лично да се изповяда. Слушах я и мълчах. В главата ми се блъскаха чукове: „Била е с друг. Измами ме. Лъжкиня.“ Този път Валерия не можа да извади душата ми с мили думи, но я съсипа с признанието си. Хората сме устроени така, че можем да понесем стотици удари и пак да оцелеем, но когато получим удар от любим човек, с години оставаме в калта.

За секунди освирепях. Вдигнах ръка и я зашлевих през лицето. После се обърнах и си тръгнах. Зад себе си оставих смачканите рози и любовта на живота си.
Изминаха 10 години. Току-що бях приключил една връзка, в която не се знаеше кой кого точно лъже. Раздялата ме направи особено щастлив. Спокойно и без чувство за вина приключих с тази болезнена глава от живота ми. С нея – да, но не и с онази тайна мъка, която години наред като червей дълбаеше сърцето ми. Колко се молех на Бог да ми върне моята Валерия. Сгреших, ударих я, не повярвах на разкаянията й. И явно молбите ми трогнаха някого там, горе, защото тя се завърна. За съжаление не сама, а със съпруг и дъщеря.

Срещнахме се в дома на общи приятели от доброто старо време. Същата вечер я изпратих и на крачки от жилището й, се осмелих да я целуна. Всъщност не се изискваше голяма смелост. Желанието да я стисна в обятията си беше по-силно от страха от отхвърляне. Валерия не ме отблъсна. Не помня колко стояхме така. Минути, часове…
От тази нощ сме отново заедно, но като любовници. Почти девет години се крием от всички. Тя е чужда съпруга, но за мен е целият свят. Знаете ли каква е разликата между един двадесетгодишен младеж и солиден четиридесетгодишен мъж? Младежът казва, че никога няма да прости, а зрелият мъж спокойно отговаря, че е готов да забрави.

Сега й прощавам, че я деля с друг, прощавам й, че от години ме залъгва с празни обещания за развод, прощавам й, че на пръста си носи брачна халка, прощавам й дори, че и тази вечер не дойде. Часовникът удари полунощ. Свещта отдавна беше изгоряла, оставяйки причудлива форма на разкъсано сърце. Пресегнах се към букета рози и машинално взех една. Някакво трънче се заби в ръката ми, но аз продължавах да я стискам. “ Честит имен ден, скъпа!“ – извиках горчиво, гледайки празния стол срещу мен. После раменете ми потрепериха, а от гърлото ми се изтръгнаха неутешими ридания.
Валентин
Лична драма
Много съпруги ми звънят нощем: Някои мълчат в телефона, други ме кълнат, а трети плачат и ме умоляватТова са откровенията на една любовница, която не се свени и открито заявява „За мен няма никакво зна…Jun 18 2019vijti.com

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!