Нешка Робева не се сдържа: Като дотегнахме с победите си на света, той се обедини срещу нас

RSS
Follow by Email
Facebook
Twitter

Известният ни режисьор Георги Дюлгеров определя Нешка Робева като „български феномен“. Благодарение на нея се появи и изразът – „златните момичета“, защото състезателките u винаги са били високо над конкуренцията.
Какво прави днес знаменитата треньорка, как се справя с новия правилник в гимнастиката, какво ѝ харесва в младите днес, за какво си спомня най-често – за това е разговорът на Светла Йорданова с Нешка Робева за вестник Труд.
– Госпожо Робева, над какво работите в момента и да очакваме ли от Вас нов спектакъл, след „Има такова шоу“?
– За есента мисля да подготвя спектакъл и да направим турне, а със събраните средства ще помогнем на няколко спорта и местните клубове по художествена гимнастика.Нешка Робева се сети за стар разговор с баба Ванга и припомни нейно забравено пророчествоНешка Робева си спомни за стар разговор с баба Ванга!
Голямата Нешка Робева се върна на село след те…
Mar 14 2019vijti.com

Трябват ми пари и за още нещо, но ако тръгнем да го правим, ще го съобщя. Нали знаете, че на моята възраст е смешно да правя дългосрочни планове. Ако съм напълно откровена, в момента работя над градината – по-скоро уча се. Преди няколко дни колегата от баскетбола ми даде китка разсад от пипер, а след него приятели от Трудовец ни дадоха още цяла щайга.
– А художествената гимнастика продължава ли да Ви вдъхновява да творите, въпреки новия правилник, който не толерира толкова красотата в този спорт?
– Сега направих нови композиции на две деца и ми се иска да ги видя добре изиграни на състезанията – наистина, толкова много ми се иска! Изпитвам любопитство, дали при този правилник може да се създаде нещо красиво и вълнуващо.

– Нашите гимнастички често са били ощетявани от съдийките, като дори трикратната световна шампионка Мария Петрова остава пета на Олимпиадата в Атланта. Има ли някоя съдийска неправда, заради която още ви боли и коя е най-ощетяваната ви гимнастичка?
– Много бяха. Когато дотегнахме с победите си на света, той се обедини срещу нас – така става обикновено. По-тъжното е, че това обединение бе организирано и стимулирано от българи. Омразата срещу мен понякога е толкова силна, че нямат представа, че с действията си срещу Нешка Робева дават сила на противниците ни и по-късно камъните, хвърлени по мен, ще паднат върху техните глави…

Няма да забравя Япония – 1999 г., месеци преди Световното първенство ми казваха, че е решено да не се разрешава на българките да влязат в осмицата за Олимпийските игри. Не вярвах. Направиха го! Бяха ни отредили деветото място. В България нищо не бе показано, а след СП, японците ни поздравяваха и казваха, че ние сме световните шампиони. Тогава всичко беше толкова грозно и необяснимо грубо. Просташко! Подадох оставка, а вестниците се пълнеха с „обяснения“, как вечно хленча, че ни режели… Впрочем, всички държави след първенството подписаха искането ни да получим правото на участия. Всички държави, разбирате ли, дори тези, които участваха в комбината срещу нас! Все едно, не ми се говори, нито искам да си припомням повече за гадостите от последното ми Световно първенство през 1999 г.

– На премиерата на филма на големия ни режисьор Георги Дюлгеров – „За Нешка Робева и нейните момичета“, вие не сте могли да удържите сълзите си. Какво ви разплака тогава и гледахте ли новия филм на Мариан Вълев – „Лошо момиче“, в който участват и Илиана Раева, и Лили Игнатова?

– Не, не съм гледала този филм. А тогава се разплаках, защото осъзнах на какво огромно напрежение се подлагаме. Като участник не го чувствах, като зрител беше страшно за гледане. Тогава съжалих Нешка Робева, мислех си – горката аз. За първи път се гледах отстрани и за първи път се самосъжалих…

– Ядосвахте ли се, когато наричаха Лили Игнатова – „сладката грешка на Нешка“, и правили ли сте и горчиви грешки?

– Не. За какво да се ядосвам, аз вечно правя една и съща грешка – допускам състезателките до себе си. Обичам ги и решавам, че те няма начин да не го почувстват. Да, ама не. И сега някои от тях, продължават да повтарят, как съм ги мразила?! В Библията пише: „По делата им ще ги познаете…“ Знаете ли каква е разликата между нас? Те не са прочели, надявам се, точно този пасаж от великата книга. Затова често чувах, как… Все едно. Често чувах и сега продължавам да чувам такива уникални глупости за това кой и как прави шампиони, как може и т.н и т.н., че се чудя да се смея ли, да плача ли… Нито едното, нито другото, просто знам и наблюдавайки развитието на нещата, установявам, как моите момичета порастват и започват да разбират някои неща. Радвам им се. Радвам се, че след като аз не съм успяла, животът ги учи…

– А има ли някоя забавна случка, свързана с битката с килограмите във вашата зала, за която си спомняте с усмивка?

– Не някоя. Много бяха. Разбира се най-забавна бях аз… Аз гладувах, а те качваха килограми, сигурно защото въздухът на „Герена“ е изключително хранителен?! Веднъж в стаята на една от гимнастичките, която се кълнеше, че нищо, ама съвсем нищо не яде, намерих буркани с „Нутела“. Толкова се ядосах, че ги разбих в стената! А тя, ревейки, повтаряше: „Ще ям, ще ям, обувките си ще ям и пак ще ям…“ Лекарят на отбора, рисуваше добре и после я нарисува като Чарли Чаплин, в известната сцена с обувките в чинията. Да, беше забавно – понякога.

– В края на май вие имахте рожден ден. Сетиха ли се за вас „златните момичета“?

– Да, наистина момичетата се сещат. Получих и много поздравления. А то вече е време да ме поздравяват – седемдесет и три си е сериозна възраст. Получих и много цветя, радвам се на всички и най-много на тези, които засадих в градината.

– Вие работите и контактувате много с млади хора. Какво ви харесва и какво не, в новото поколение у нас?

– Младостта с всичките си недостатъци ми харесва – тя е неорганизирана, буйна, неконтролируема… Младостта е, като природните бедствия – прави и пакости, но и ни напомня, че някъде сме сгрешили. Надеждите ни са в младите, въпреки че ние старите винаги ще негодуваме срещу младоците. И винаги ще ги обичаме, а те според това какво искат и търсят в живота, ще се възползват от мъдростта на стария човек и ще овладеят стихиите, или ще го подиграят, облягайки се и давайки път на естественото си невежество. Така е било откакто свят светува.
– А какво става с идеята ви за школа за талантливи деца?

– Ние я правим ежедневно. Е, не е с мащабите, които ми се иска, но за толкова ми стигат силите. Ежедневието ни мачка и може би в следващия живот?!

– Отскоро вие също имате профил във фейсбук. Какво мислите за това, че все повече хора прекарват голяма част от времето си в социалните мрежи?

– Нямам много време за фейсбук. Странно и необяснимо ми е желанието и страстта да се снимат, да се харесват и да очакват похвали? Не го разбирам. Впрочем, активното участие във фейсбук говори за едно – колко самотни, неудовлетворени и неразбрани се чувстват хората. Пишат и публикуват във фейсбук, изпращат послания в пространството, търсят сродни души… Аз по принцип съм единак и не съм пригодна към такъв тип приятелства. В същото време никак не ми се иска да накърня нечия чувствителност, а хората в по-голямата си част са добронамерени към мен. В противоречие със себе си пиша и публикувам във фейсбук, просто защото ми е по-лесно и някак си реализацията е по-бърза.

– На какво сегашните ни политици могат да се учат от Тодор Живков според Вас и никога ли не се изкушихте да поискате от него апартамент, или някакви други облаги?

– На много, ако имаха желание! Никога не съм се изкушавала да искам нещо, което не ми е било крайно необходимо. След първия си развод помолих за жилище. Предложиха ми двустаен апартамент… Отказах. Помолих за едностаен. Бях сама и това ми беше абсолютно достатъчно. Спомням си, че Тодор Живков ме погледна учудено и каза: „Бе, момиче, ти няма да бъдеш вечно сама?“ По-късно съжалявах, особено след като три години – пет човека живяхме там, като в дядовата ръкавичка…

– Откъде черпите сили да продължавате да се борите в тази родна действителност?

– Не знам, не съм се замисляла. Сигурна съм, че когато сериозно се заловим за нещо, когато се заловим с цялата си страст, желание и любов – силите се събуждат, организират се и идват. Идват, за да бъде свършена работата по най-добрия начин, така си го обяснявам. Ние сами избираме искаме ли да постигнем нещо, или не – и съответно го постигаме, или не го постигаме.

– Вие не криете разочарованието си от днешното здравеопазване. Каква е най-голямата болка и радост на Нешка Робева в момента?

– Знаете ли, поводи за болка у нас – бол, а радости? Сигурно много хора са и радостни, и щастливи. И това е така, защото почти няма политик или „независими“ медии, които да не ни го обясняват ежедневно. Въпросът е, кой може да бъде щастлив? Кога? Как? И защо?

– Вашата отдаденост и перфекционизъм в работата могат да се сравнят с тези на Лили Иванова. Познавате ли се лично с нея?

– Лили Иванова, за мен е пример на професионализъм и перфекционизъм. Прекланям се пред нея.

– На 11 юни в столичен клуб се състоя концерт в памет на вашия зет и баща на внучката ви Рада – музикантът Георги Матев, в който участваха негови приятели и колеги…

– На пръв поглед, хората ще помислят, че е имало помен – не! Получи се страхотен купон, наистина Камен Воденичаров, който водеше, и който е работил в различни проекти с Жоро, поведе така спектакъла – с толкова чувство за хумор, че веднага изтри тъгата от лицата ни. На сцената се редуваха големи артисти, като започнем от бенда на Жоро, а те бяха и приятели, след това „Акага“, Мария Илиева, Васил Петров, група „Грамофон“, рокаджията Георги Мархолев… Герасим и Камен бяха душата на концерта – всичко беше направено безвъзмездно и залата беше препълнена. Няма смърт – Жоро беше с нас и пееше – от екрана и в сърцата на всички. Искам чрез вас да благодаря на всички тези хора. Два дни по-късно учениците и приятелите на Светлин Русев откриха изложба, за да потвърдят безсмъртието на учителя си. Впечатляващо е и едното, което направиха музикантите, както и това, което направиха художниците. Това, което чух, ме накара да си кажа – да, все още има истински хора. В цялата тази забрава, която ни е обхванала, и безвремието, в което живеем, има хора, които искат да запазят жива паметта за приятелите си и на учителите си!

– Някои от най-близките Ви приятели, като Светлин Русев и Маргарита Рангелова, вече не са на този свят. Останаха ли достатъчно истински хора до Вас?

– Истинските приятели никога не ни напускат. Те всички са до мен, с мен – неизменно!

– Вие сте се срещала многократно с Ванга. Коя е най-необикновената случка, на която сте присъствала в Рупите?

– Веднъж бях там с моя колежка, която имаше природена сестра, а тя не можеше да има деца. Тогава се яви покойната u майка, която чрез леля Ванга u обясни къде и при кой лекар да отиде. Беше потресаващо. Жената изпълни всичко и роди момиче! Друг път бях отишла при нея с японци и тогава се яви починалият съпруг на една от тях, а жената не беше на себе си, ние също. Била съм свидетел на контакти с близките и на други хора, но самата леля Ванга никога не тревожеше мъртвите и винаги е била против спиритическите сеанси.

– Често се сблъсквате със завист и злоба. Ванга съветвала ли ви е да носите нещо, което да Ви закриля?

– Нося си една икона на Света Петка – така ми е казала Ванга. Тя е пазителка на България.
– Кои думи на легендарната ни пророчица си припомняте най-често напоследък и на какво Ви научи общуването с нея?

– „Да се молим Бог да ни пощади. Алчността ще унищожи света.“ Припомням си и последните u думи: „Помагайте си, не се мразете, не си завиждайте, не се шпионирайте…“ Ванга ме учеше да следвам пътя си, да не хленча, да не се жалвам и да пазя вярата си. Впрочем, на 19-и юни в зала 1 на НДК ще бъде прожектиран пълнометражен филм „Ванга – човек и феномен“. Интересен е и е хубаво хората да го видят.

– Любимата Ви мисъл или цитат?

– Според състоянието и настроението, в главата ми се въртят разни мисли. А цитати – най-често Ботев: „… но себе си, братя губя, тия глупци, като мразя…“

*Нешка Робева е родена на 26 май 1946 г. Тя е най-знаменитата треньорка по художествената гимнастика, а нейните “златни момичета” печелят 294 медала от най-големите шампионати по света. Освен като треньор, Нешка успява да препълни залите и със своите спектакли, сред които са -“Орисия”, “Арамии”, “Два свята”, “Готови Ли Сте?”, “Кармен от Факултето”, “Няма такова шоу” и “Има такова шоу”. Носител е на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. В момента е президент на клуб по художествена гимнастика “Левски”.Последният коментар на Нешка разтресе мрежата: Докога ще търпим безобразници, посерковци и наглециПриятели,
Прекрасно е, че има към кого да се обърна по този начин.
Снощи писах и оставаше тази сутри…
Oct 26 2018vijti.com

Източник: Дунавмост

Facebook Comments
Facebook Comments

Още интересни публикации

error: Content is protected !!