Спрях да се грижа за себе си, загубих приятелите си, които и без това не бяха много
Тази история се случи преди много години. През една ужасна нощ животът ми рухна завинаги. Събудих се от остра миризма. В къщата ни беше избухнал пожар. Съпругът ми го нямаше, в последно време постоянно пътуваше в командировки. Грабнах сина си на ръце и изтичах в другата стая, където спеше малката ми дъщеричка. Погледнах в кошчето й и с ужас видях, че тя не е там. С последни сили изтичах на улицата, оставих момчето си на безопасно място и се опитах да се върна обратно в горящата сграда. Исках да потърся дъщеря си… Дойдох на себе си в болницата. От мъжа си разбрах, че къщата ни е напълно изгоряла и от момиченцето ми няма и следа. Пред следователите разказах, че когато пожарът избухна, леглото на дъщеря ми беше празно и имам подозрения, че някой я извел преди огнената стихия да се разяри.Драмата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому.
…Dec 26 2018vijti.com
Не ми повярваха. След известно време закриха делото, определяйки го като нещастен случай. Всички се отказаха, но не и аз. Повече от десет години издирвах дъщеря си. Нищо друго не ме интересуваше, освен как да намеря рожбата си. Не забелязах, кога синът ми е пораснал, нито пък обърнах внимание, че съпругът ми отдавна си живее своя живот.
Спрях да се грижа за себе си, загубих приятелите си, които и без това не бяха много. Стигнах дотам, че мъжът ми заплаши, че скоро ще ме изпрати в психиатрична клиника. Един ден, докато обикалях търговския център, случайно срещнах приятелка от детските години. Заговорихме се, и от дума на дума, реших да поканя Стефка и съпруга й на гости.
Вечерта, седнали една до друга, двете разглеждахме албума ми със спомени от училищните години. По едно време мъжът й спомена, че дъщеря им е на същата възраст като моята и извади снимка. Когато я погледнах, сърцето ми се преобърна. Имах усещането, че това е моето изгубено момиче. Седмица по-късно започнах работа като медицинска сестра в училището на дъщерята на приятелката ми. Ровейки в документите, намерих медицинския й картон. Оттук насетне с помощта на технологиите, направих експертиза и установих, че момичето не е нейно дете. За зла участ, Стефка заподозря нещо, разговаря със съпруга ми, а той чрез измама ме заведе в психиатрична болница и ме заключи там за принудително лечение.
Мъжът ми има връзки и пари, затова не е чудно, че успя да ме изолира. Бях отчаяна. Благодаря на Бог, че съм отгледала прекрасен син. По мое искане той препрати резултатите от експертизата на следователя, който преди години водеше делото. Случаят се поднови, последва проверка, която доказа, че аз съм майката на това момиче. Майчината ми интуиция не ме подведе. По време на делото се разбра, че съпругът ми и Стефка са били любовници. Дълго време бившата ми приятелка не е могла да забременее. Двамата с мъжа ми са организирали пожара и кражбата на дъщеричката ми. Към днешна дата те се намират в затвора. Сега живеем четиримата: аз, дъщеря ми, синът ми и бившият съпруг на Стефка. Първоначално ни свързваше единствено силната любов към момиченцето, но в крайна сметка се влюбихме един в друг. По волята на съдбата, днес съм омъжена за човека, който години наред е пазел рожбата ми като зеницата на окото си.Драмата на една провалила се жена: Останах абсолютно сама, без дом, без пари, без дори и лъч надеждаЗдравейте, приятели! От малък град съм, затова ще сменя имената, за да не ме познаят. Ще се нарека К…Dec 22 2018vijti.com
Източник: Лична драма
