Спомен за моята красива любов: Той си замина от този свят, отнасяйки със себе си част от сърцето ми

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Няколко конкурсни писма за летните спомени ме върнаха назад в годините, когато аз – семейна и с пораснали деца, срещнах невероятен мъж, с когото изживях красива любов. Такава, за която се казва, че само смъртта може да ни раздели. Както и стана. Но за това – по-нататък. Искам да ви споделя само една от безбройните случки на отдаденост и жертвоготовност от негова страна, тъй като, ако се отплесна, мога да напиша и роман. Тук е мястото да вмъкна, че от Христо не съм получила нищо материално, само много любов, от която в онзи момент имах огромна нужда.
Той беше шеф в голяма фирма, аз – мениджър в друга.
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com

Предстоеше ми командировка в Стара Загора, трябваше да замествам шефа си в подписването на договор в 11,30 ч. Той изрично ме предупреди да тръгна предния ден, за да не стане фал с пътуването. Аз обаче излъгах и него, и съпруга си, че заминавам още същия следобед и съм си уредила спането, а всъщност прекарах незабравима нощ в дома на Христо, тъй като съпругата и дъщеря му бяха на почивка във Варна. За първи път щяхме да сме заедно в домашна обстановка, необезпокоявани от персонала в хотелите край София, които посещавахме, и от опасността да срещнем познати. Вечеряхме на свещи, пихме вино, любихме се, на сутринта не ни се ставаше от леглото, но пихме кафе и всеки пое по задачите. Аз взех такси до автогарата, Христо се метна на колата, защото в 10 ч имаше важно съвещание, на което задължително трябваше да присъства.

Когато застанах на гишето за билети, се оказа, че съм изпуснала автобуса, а следващият бил на обед. С две думи, моята мисия се проваляше, а аз се издънвах в службата. Изпаднах в ужас, всички знаеха, че съм в Стара Загора. Достатъчно бе шефът да позвъни, за да даде допълнителни указания, или съпругът ми да ме потърси и закъсвах тотално. Без да разчитам на помощ от Христо, знаех за ангажимента му, просто звъннах от отчаяние, за да споделя безизходицата, в която попаднах.
Милият, помоли ме да не затварям и да му дам само минута време, за да пренареди плановете си за деня, след двадесет минути закова колата си пред автогарата, а след още толкова вече се носехме по магистрала „Тракия“.

Пристигнах точно на минутата, подписах договора, извиних се, отказвайки предвидения обяд, и отидох да намеря Христо – както се уговорихме, в ресторанта на един от новите хотели в центъра. В суматохата не остана време да обсъдим програмата, но предполагах, че веднага ще се върнем в София, за да спаси поне част от задачите си за деня. А там ме очакваше изненада.
Христо ме погледна по онзи пълен с нежност и копнеж начин, който караше коленете ми да омекват, и прошепна: „Сядай до мен, работата няма да избяга, и утре е ден! Кога пак ще ни се удаде възможност да обядваме спокойно, без да се крием. Виждаш, тук никой не ни познава!“ И докато го каже, някой извика високо от другия край на заведението: „Ице, ти ли си бе, човече? Кой вятър те довя тук?!“

В следващата минута Петьо – негов състудент и приятел, вече бе до масата ни. Двамата се прегърнаха, а Петьо набързо звънна на още трима, с които Христо не се беше виждал от години, да дойдат и споделят с нас обяда. Явно всички са били много близки в миналото, защото когато и последният пристигна, Христо ме представи така: „Вас не мога , а и не искам да ви лъжа. Това не е моя колежка или позната. Това е жената, която обичам!“ Виждайки смущението ми, ме прегърна, придърпа ме към себе си и каза, че това са приятелите му, с които е прекарал четири незаменими години в студентското общежитие. И е горд, че може пред тях да разкрие чувствата си към мен. Сигурна съм, че повечето мъже биха постъпили в такъв момент като мишоци. А Христо бе истински мъжкар.

Обядът мина в шеги и закачки, а преди да напуснем Стара Загора, проверихме разписанието на автобусите. В крайна сметка се прибрах вечерта у дома по график, запазвайки завинаги спомена от това наситено с емоции денонощие. Няколко години по-късно Христо почина от инфаркт, отнасяйки със себе си част от сърцето ми. (За конкурса „Лятото дойде и споменът изплува“)
Лилия
Източник: Лична драма
Заживях до жената, която разби семейството ми: Гърчех се от срам, всички ни одумвахаТака и не разбрахме откъде дойде тя. Един ден просто се появи, а с нея и две момичета приблизително …Aug 3 2019vijti.com

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!