Стоян Монев е лекар в общинската болница в Гютерсло. От август 2020 работи в интензивното отделение. Специализира вътрешни, инфекциозни болести и спешна медицина. Той е на 35 години от гр. Кермен, община Сливен. Това е негова публикация от личната му страница във фейсбук. Накратко – той е учуден от начините, по които се лекува коронавирусната инфекция у нас.
НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА!!!
Изумен съм от начините, по които в България масово се лекува КОВИД 19! На кратко ще взема отношение:
1. Антистенокардин няма никакво отношение с лечение на КОВИД 19 и няма смисъл да се приема по принцип и от никого. Спорно е и дали има изобщо някакво действие за основната си индикация, различно от това на светената вода, но това е съвсем друг въпрос.
2. НЕ е все тая кой кортикостероид ще се приема по време на стационарно лечение – сигурните данни, че има полза от такъв са само и единствено за дексаметазон, не за преднизолон, не за метилпреднизолон, медрол, урбазон и какво ли още не. ДЕКСАМЕТАЗОН, не нещо друго в болницата!
Дозата е 6 милиграма на ден, като няма значение, дали ще се приема през устата или венозно или мускулно. Няма значение, дали се приема повече от 10 дни, т.е. при започване на лечение то е с 6 милиграма на ден, които се приемат сутрин между 8 и 10 часа, независимо от храната. Дозата не се покачва, не се намаля, не се спира „бавно“, спира се изведнъж на десетия ден.
Дексаметазон, даден на пациенти, без задух и без нарушена кислородна сатурация УВЕЛИЧАВА смъртността (леталитет от КОВИД 19), ако се приемат лекарства, от които няма нужда – умират повече хора!
3. Няма НИКАКВО значение, дали приемате витамини или не. По нашите географски ширини има дефицит на витамин Д, който в случая може, без да е доказано, да има някаква маргинална роля. Няма смисъл от приемане на витамини.
4. Аспирин, приеман по време на КОВИД 19 инфекция увеличава смъртността – той не пази от емболии и тромбози, но увеличава хеморагичните събития.
Прием на лекарство, намесващо се в каскадата на кръвосъсирване трябва да става след оценка на личния риск, това става с измерване на д-димери и няма висока степен на доказателственост, но когато се прави в общия случай при отсъствие на контраиндикация, се приема, че при стойност на д-димерите над 500 µg/l трябва да се извърши антикоагулация, да кажем с еноксипарин в двойно адаптирана на теглото доза, при д-димери межди 250 и 500 500 µg/l може да се приема в профилактична доза.
5. Лечение с антибиотик се започва САМО и ЕДИНСТВЕНО след установяване на значително повишение на показателите на възпалението, коити НЕ са само левкоцитите, в тези случаи се измерват CRP и прокалцитонин, като при CRP препоръката за прием на антибиотик е при десеткратно повишение, а при прокалцитонин е над 0,6 ng/ml при референтна стойност от < 0.5 ng/ml.
НЯМА профилактичен прием на азитромицин, метронидазол и какво ли още не. НЯМА.
НЯМА протокол за амбулантно лечение на КОВИД 19, ако се стигне до такова е добре да се избере подходящ антибиотик за пневмония, придобита в обществото, такива са левофлоксацин (за който има червено предупреждение за странични ефекти) и амоксицилин/клавуланова киселина.
Други параметри за ПРОСЛЕДЯВАНЕ на тежестта на КОВИД 19 инфекция са феритин и LDH.
6. Няма убедителни или добри първични данни, че ивермектин има каквото и да е положително действие при лечението. Прилагането му е медицински експеримент за събиране на данни, НЕ доказано лечение. 80% от хората нямат нужда от никакво лечение и като приемат ивермектин си мислят, че от него са се излекували, което НЕ е така.
7. Ремдезивир не се доказа, като ефективно стационарно лечение. Няма практически никакво значение, дали приемате или не приемате ремдезивир в болницата. В онези данни, в които има що годе следа на достоверност виждаме, че медикаментът, прилаган в стационарното лечение е намалил времето на машинна вентилация при онези, които са оцелели с един ден. Няма разлика в това, дали е прилаган 5 или 10 дни за крайния резултат.
8. Прилагането на кръвна (реконвалесцентна) плазма до момента не е намалило смъртността при лечение на КОВИД 19 в болниците, приемалите я и неприемалите я са умирали еднакво често. Има експериментални лоши данни за лечение с чисто академична цел в много ранен етап с такава плазма с минимален ефект.
9. Най-ефикасното лекарство срещу вируса SARS COVID 2 си остава ваксината. При нея няма значение коя от допуснатите в ЕС ще се приложи. Всичи са безопасни и ефикасни, тяхното проследяване в т.нар. фаза 4 ще продължи за десетки години, както е ставало с всички други лекарствени средства. С ваксините не се променя генетичния материал на човека, иРНК ваксината дори не навлиза в ядрото на клетката, а вирусът, ако се заразите го прави. Не ваксината, а вирусът се намесва в гените Ви.
10. Пулс-оксиметрията е начин за проследяване, но не е добър начин за стационарно проследяване на пациентите. За степента на дихателната недостатъчност се съди по кръвно-газов анализ, не само по сатурацията на кислород в кръвта. Възможно е във хипервентилационна фаза да сте на минути или часове преди кома и да имате приемлива сатурация със задържане на CO2, което се разбира само от кръвно-газов анализ. Такъв може да се прави капилярно с убождане в меката част на ухото или артериално.
Много лекари извършват т.нар. „дефанзивна медицина“ – те Ви изписват лекарства не защото имате нужда от тях или защото те ще Ви помогнат, а защото ако се стигне до усложнение те юридически ще кажат, че са направили нещо, а не са изчаквали. Няма значение, че то не Ви е помогнало. Милиони пациенти, предимно в по-изостаналите държави, приемат ненужно лекарства, без да има медицинско доказателство, че те им помагат само и само, за да си мислят, че нещо се прави за тях…
